– Човешката душа е стая с четири стени – каза тя и ни погледна с очакване. Стаите са различни, едни са претъпкани с мебели, други празни, в трети има по едно удобно, плачещо канапе, а и задължително по един отегчен часовник.
– Е, и? – неразбиращо проронихме.
– Ами вие имате по един гардебор, гардероб на мечтите – усмихна се тя.
– Да, имаме – отговорихме в един глас.
– Отворете го, де! Позволете ми да живея, нека да бъда!

И така, на 22 септември 2015 година, една мечта си извоюва правото да бъде. Благодарим на всички, които я съпреживяха с нас и ни помогнаха в първата и най-важна стъпка.